Община Твърдица

Стоил войвода е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е около 1841-1842 г. в с. Енджекьой, дн. Стоил войвода, Новозагорско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Башовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени, една част от четниците в турски дрехи, а друга - като роби, минават през Котел и продължават към Сливенския балкан.

През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във II-ри Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г.

Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., в местността Кушбунар, в Стара планина изгражда лагер, в който впоследствие са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт на сформираните чети.

След избухване на въстанието към дружината му се присъединява четата на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов.Четата, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 7-8 май четниците се сражават при котленското село Нейково, където Стоил войвода е ранен, а Обретенов, Драгостинов и знаменосецът Стефан Серткостов са убити. Знамето се поема от Стоил войвода, който повежда оцелелите десетина въстаници. Отправят се към с.Бяла, но са предадени от едно овчарче и тръгват за с. Терзобас (дн. Шивачево), където се крият в лозята. Тук отново са забелязани и продължават за Алобас (дн.Червенаково).

Между селата Исикча (дн. Близнец) и Бинкос са застигнати от потеря и започва сражение. Останали без барут, гладни, преуморени от едномесечното ходене, четниците са заловени. Турците ги завързват и подлагат на нечувани изтезания. Заради дръзкия отказ да върви вързан, Стоил войвода е обезглавен. Така на 12(13) май1876 г. близо до с. Близнец, Твърдишка община, в местността Трескавото кладенче (Сътма чешма) завършва трагично животът на Стоил войвода.

Ежегодно на лобното място, източно от с. Близнец, се организира поклонение в негова памет и в памет на четата му.