Община Твърдица

Пею Буюклията е един от малкото известни герои, чиято съдба се люшка между легендата и действителността, останал безсмъртен в народната памет, от онези – неуловимите, дето куршум ги не хваща и сабя не сече.

Прочутият хайдутин и войвода е роден в с.Козосмоде (дн. кв.Козараво, Твърдица) през 1810 г. Истинското му име е Пею Николов Вахов. След Руско-турската война през 1828-1830 г., с оттеглянето на войската, за Бесарабия заминава и семейството му. Три години по-късно то се връща и баща му се заселва в с. Геленджик (дн.Победа, Добричко).

Пею расте като строен, широкоплещест, с орлов поглед и големи мустаци (оттам и прозвището му Буюклията). Той се отличава сред връстниците си с красноречие и остроумие. Заедно с приятеля си Димитър Калъчлията хайдутства в четата на Бойчо войвода, а по-късно в дружината на Калъчлията.

По време на Кримската война 1853 – 1856 г.) дружината се прехвърля от Сливенския Балкан в Североизточна България. В с. Ези бей (дн. Паскалово, Добричко) се събират селяни от цялата околност и се обръщат към четата за закрила. Пею, Калъчлията и Злати Конарченина водят хората до Варна.

След Кримската война Пею застава начело на своя дружина и действа в Сливенския край. Славата му се носи из цяло българско. Той кръстосва от двете страни на Балкана, в Тракия и Добруджа. Дълги години е хайдутин. Залавян и затварян няколко пъти, осъждан, бунтовникът успява да избяга, освобождаван със застъпничество или благодарение на своето остроумие и храброст. За да усмирят децата си, туркините ги заплашвали с думите „Сус, Пею Буюкли гелди“ („Мълчете, Пею Буюклията ще дойде“).

След Освобождението се преселва да живее във воденицата край с. Батова, която по време на хайдутството е използвана от неговата чета, където се занимава със земеделие. Умира около 1896 г.

Образът на легендарния хайдутин и хайдушки войвода с обич и възхищение е изваян в две от многото народни песни за Димитър Калъчлията, едната от които е „Димитър Калъчлията и Пею“.