Симеон Стойков
СИМЕОН СТОЙКОВ - войвода, капитан, народен представител, виден обществен и държавен деец и строител на следосвобожденска България
Симеон Стойков е роден на 15 август 1848 г. в Твърдица. Израства в многодетното семейство на будния твърдичанин Стойко Петров-Терзията. Като юноша се отличава с буен нрав и силна омраза към турците. Има двама братя Стефан и Йордан, и четири сестри.
Като ученик в гимназията във Велико Търново заедно с брат си Стефан (род. 1846), живее в къщата на Стефан Стамболов. Стават добри приятели, но политическите разногласия ги разделят.
Няколко години учи в Русия, показва открити симпатии към Коминтерна и е отзован в България. Има срещи с Христо Ботев. Чрез него той и брат му Стефан Стойков се запознават с Васил Левски. При посещенията си в Твърдица Апостолът отсяда в тяхната къща, в която има тайно скривалище. Тук идва и Райна поп Георгиева, далечна родственица на рода Стойкови.
Става водач на младежите от селото и ги обучава да боравят с оръжие. В периода 1865-1870 г. в района на Твърдица вилнее жесток турчин – Тахчията, който бие, беси, коли безнаказано. Симеон Стойков и другарите му успяват да го премахнат.
През януари 1875 у тях пристига Михаил Греков, който свиква заседание на революционния комитет. Започва подготовката на Старозагорското въстание, ръководена от Стефан Стамболов.
Симеон Стойков сформира чета, която да подпомага въстаниците, но бунтът е потушен още в началото.
По време на Априлското въстание четата на Симеон Стойков завзема конака и казармата в Твърдица. Срещу тях скоро настъпва многобройна турска войска и те са принудени да отстъпят към Балкана, където се присъединяват към четата на Слав Караджов.
В навечерието на Освободителната война Симеон Стойков заедно с други твърдичани изразява желание да постъпи в Опълчението, но е отклонен, за да работи в тила на противника. Той обикаля в района на Сливен-Гурково-Одрин –Лозенград и събира сведения за турската войска, които предава по определени канали на руското командване. Едновременно с това, организираната чета, наброяваща около 100 души, оказва ценна помощ на руската армия при преминаването на Твърдишкия проход.
На 2(14) януари заедно с части на руската армия слиза в Твърдица и неговата чета, която в края на войната се присъединява към отряда на Панайот Хитов. Руското командване назначава Симеон Стойков за комендант на десет села около Твърдица и тази длъжност с чест изпълнявадо Съединението на България с Източна Румелия.
Още на първите избори след Съединението той е издигнат за кандидат за народен представител в новозагорски избирателен район Четири пъти след това е избиран за народен представител. Като участник в Русофилския бунт срещу Александър Батенберг през 1887 г. е осъден на смърт, но получава оправдателната присъда и е освободен.
Има принос за построяване на пощенска станция, медицинска служба и училище в Твърдица.
Незнайни са причините, породи които поборникът заедно със семейството си се преселва през 1906 г.в Поморие. Отглежда 8 деца. В Твърдица остават сестрите му Кина, Петрана, Мария и Йова. Занимава се със земеделие, хотелиерство, солодобив, с предприемаческа дейност в автомобилния транспорт. Сади лозя, построява хан, закупува вършачка.
От оскъдните спомени на негови родственици разбираме, че се и отличавал с изключително скромност. Отбягвал да говори за делата си, те в значителна степен са били тайна и за най-близките му роднини. В напреднала възраст е имал любимо място пред къщата, намираща се на главната улица, на чието място през 1955-56 г. е построен ресторант „Кристал”. Уважаван от своите съграждани, почива на 13 ноември 1940 на 92 г.
Днес в Поморие и в Твърдица има улици на негово име. Паметни плочи има в Поморие, а в Твърдица тя е на мястото, където е била родната къща на братя Стойкови.