Община Твърдица

Поп Паскал - един от не много известните български просветители и възрожденци.

Роден е през 1776 г. в с. Козарево, днес кв. Козарево на гр. Твърдица.

Много млад се запознава със Софроний Врачански и преписва от него „История славянобългарска”. За да бъде полезен на своите събратя, решава да се отдаде в служба на народа. Затова през 1808 г. приема да стане свещеник и е ръкоположен в свещенически сан в родното си село. Поп Паскал добива авторитет не само сред населението на с. Козарево, но и сред целия този край.

По време на Руско-турската война (1828-1829) в района на бойните действия - Източна България, местното население и доброволческите дружини оказват съдействие на руските части. След подписването на Одринския мир следва поетапно изтегляне на войските от населените с българи територии на Османската империя. С тях тръгват и 16 000 семейства от Ямболско, Сливенско, Старозагорско, обхванати от паника заради жестока разправа от турска страна, запомнена след предходните войни. Поп Паскал става водач на българите от селата Козарево, Твърдица, Кортен, Конаре, Хаините, Младово.

По време на пътуването поп Паскал чете на бежанците глави от История славянобългарска. След няколко месеца керванът от волски коли на неговата група се установява в руската провинция Бесарабия. Тук българските преселници основават селища и ги именуват с имената на селата, от които идват - Твърдица, Кортен и др. Руските власти ги оземляват с по 50 десетини земя. Поп Паскал със семейството си основава село Кюритня /Кортен/ като е оземлен с 1200 дка земя. Нивата му е оградена с ров. И до днес е известна като "попската нива".

Пътувайки често до Одеса, се запознава с видните български търговци и родолюбци Васил Априлов и Никола Палаузов, които му внушават идеята, че голямото изселване не е от полза за България и че обезлюдяването на българските земи ще утежни по-нататъшната борба за освобождение. Поп Паскал приема идеята и започва да убеждава сънародниците си да се върнат по родните места. Агитацията му завършва с успех и той формира керван няколко пъти по-голям от първия - 900 семейства. През 1832 г., той отново повежда желаещите да се завърнат в родината си. Пътят на кервана преминава през Добруджа. Богатите почви и тучните пасища примамват хората и те започват да се заселват в обезлюдените села на плодородна Добруджа. Последната група завръщащи се българи достига до днешните села Царевец, Паскалево и Победа.

Поп Паскал се установява най-напред в Добрич, където съдейства да се построи през 1832 г. църковна килия ( където е сегашната църквата "Света Троица") и започва да проповядва за пръв път Свещеното писание на църковно-славянски език. Поп Паскал е първият български свещеник в Добрич.

През 1833 г. поп Паскал се заселва в с. Победа, като се заема с построяване на църкви и училища в цяла Добруджа. Със свои средства построява училище и църква в с. Победа. Дарението му поставя началото на просветното дело в това село.

Умира на 10 декември 1866 г. На надгробната му плоча се чете следния надпис: „Тук почиват тленните останки на свещеника Паскаля из село Козосмоде. Той е бил первий основател на българските селения в Добруджа от година 1832. От негов имот е въздигнато българското училище в с. Геленджик. Ръкоположен на 1808, представил ся е пълен с дни на 1866 дек.10 село Азис бей.”

Заради големите заслуги на този неуморим книжовник, учител и свещеник, паскалевци приемат поп Паскал да стане техен патрон. С Министерска заповед 2191, обн. на 27.06.1942 г. село Ези-бей е преименувано на големия възрожденец поп Паскал - Паскалево. Паскалевият род е дал на България много творци на културата, учители, агрономи, лекари, адвокати и други. Внукът му Димитър Паскалев е депутат в Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г.